22 июл. 2008 г., 10:51
На инат
На инат
Не се кълни! Не ме обичай, казах!
Една игра бе всичко между нас.
Върви си! Искам да ме мразиш!
Ти плачеше, а аз след теб се смях...
Но пак смехът горчив на устните застива...
Недей така да гледаш в моите очи,
защото там едничка истина ще видиш,
че чужд за мене днеска ти не си.
Затичвам се след тебе към вратата,
съзнала, че е твърде късно, може би.
А ти към мен обръщаш се и казвам:
„Прости ми! Още те обичам! Остани!”
© Елмира Митева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Без думи съм...., вълнуващо...!
-
много емоция...докосна ме...
мъжът, който те чака...река е.
с обич, Елмира. -
Все се боим да не сме закъснели. А не е късно. Поне за любовта - никога!
-
Никога не е късно!
Много силно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Дано само по-добрата ни половинка винаги да намира сили за опрощение!