На инат
Не се кълни! Не ме обичай, казах!
Една игра бе всичко между нас.
Върви си! Искам да ме мразиш!
Ти плачеше, а аз след теб се смях...
Но пак смехът горчив на устните застива...
Недей така да гледаш в моите очи,
защото там едничка истина ще видиш,
че чужд за мене днеска ти не си.
Затичвам се след тебе към вратата,
съзнала, че е твърде късно, може би.
А ти към мен обръщаш се и казвам: ...