На инат

22 jul 2008, 10:51

Poesía

642 1 5

На инат

Не се кълни! Не ме обичай, казах!

Една игра бе всичко между нас.

Върви си! Искам да ме мразиш!

Ти плачеше, а аз след теб се смях...

Но пак смехът горчив на устните застива...

Недей така да гледаш в моите очи,

защото там едничка истина ще видиш,

че чужд за мене днеска ти не си.

Затичвам се след тебе към вратата,

съзнала, че е твърде късно, може би.

А ти към мен обръщаш се и казвам:

„Прости ми! Още те обичам! Остани!”

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Heart_of_Fire (Елмира Митева)

2008-07-25T12:37:10+03:00

Всички правим грешки, от които боли.
Дано само по-добрата ни половинка винаги да намира сили за опрощение!
Черна_Роза (Жулиета Великова)

2008-07-22T15:08:12+03:00

Без думи съм...., вълнуващо...!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-07-22T13:31:56+03:00

много емоция...докосна ме...
мъжът, който те чака...река е.
с обич, Елмира.
Heart_of_Fire (Елмира Митева)

2008-07-22T12:31:07+03:00

Все се боим да не сме закъснели. А не е късно. Поне за любовта - никога!
Dead`Silence (Мария Аббас)

2008-07-22T10:55:13+03:00

Никога не е късно!
Много силно!