На Ирина…
Ирина, моята любима…Приятелка,
ще пазя името и в скрина,
заедно с парченца от душата ми,
ех, ласкателка:)
Изстина,
времето, навън вали,
капките тихо докосват земята,
капките от моите очи.
Замина,
ведно със спомените,
заедно с моите мечти,
във скрина, скрина,
който не отварям никога,
защото ме боли!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калоян Димитров Все права защищены