Mar 15, 2017, 10:29 PM

На Ирина…

  Poetry » Love
1.8K 1 1

Ирина, моята любима…Приятелка,

ще пазя името и в скрина,

заедно с парченца от душата ми,

ех, ласкателка:)

Изстина,

времето, навън вали,

капките тихо докосват земята,

капките от моите очи.

Замина,

ведно със спомените,

заедно с моите мечти,

във скрина, скрина,

който не отварям никога,

защото ме боли!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...