30 апр. 2008 г., 12:00

На Иван Северняшки 

  Поэзия » Другая
5.0 / 6
948 0 6
Иване, родният ти дом, любим и стар,
стои си нейде там, над Ловеч, в село горе.
Иди спокойно! Даже и със троен катинар,
вратичката пред теб сама ще се отвори.
Бездомно куче ще се стресне в двора пуст,
отдавна спряло за стопаните да жали.
Сред многото души - едничко живо тук,
до тебе най-накрай само ще се погали.
И тук, където спомените следват своя ход,
седни на прага, тихо го помилвай в мрака.
Той пази още мириса на татковата пот
и стъпките добри на свидната ти майка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Все права защищены

Предложения
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
  • Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...

Ещё произведения »