30 abr 2008, 12:00

На Иван Северняшки

  Poesía » Otra
1.1K 0 6
 

          НА ИВАН СЕВЕРНЯШКИ

 

 

Иване, родният ти дом, любим и стар,

стои си нейде там, над Ловеч, в село горе.

Иди спокойно! Даже и със троен катинар,

вратичката пред теб сама ще се отвори.

 

Бездомно куче ще се стресне в двора пуст,

отдавна спряло за стопаните да жали.

Сред многото души - едничко живо тук,

до тебе най-накрай само ще се погали.

 

И тук, където спомените следват своя ход,

седни на прага, тихо го помилвай в мрака.

Той пази още мириса на татковата пот

и стъпките добри на свидната ти майка.

 

                 По повод 65-годишния ти юбилей, скъпи приятелю!

                 С обич - Теменужка Маринова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво посвещение!Вярвам,че Северняшки се е трогнал и зарадвал на този прекрасен подарък.Поздравявам те,Нуше!С обич те прегръщам.
  • Прекрасно посвещение!
  • Честит рожден ден и от мен!
    Да е жив и здрав!
    А ти, Нуше винаги прорязваш със стиховете си!
    Мнооого си добра! Мноооого!
    Прегръщам те!
  • Прекрасно посвещение, Нуше!
    Да е жив и здрав!
    Поздрав, миличка!
  • Много е хубаво, Нуше! Много!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....