imperfect (Яна)
274 2097
11 апр. 2012 г., 09:32

На изток от безкрая 

  Поэзия » Белые стихи
752 0 7

На изток от безкрая

 

На И. и на всички, които са самотни

 

 

Аз длани изранени ще заключа

и там ще се родиш от пепелта.

Дочувам, че живял си в самота,

без късче обич даже да получиш...

 

Не ме е страх да давам от сърцето си -

споделям онова, което имам.

И като феникс раждам се, умирам

и все по-леки чувствам аз крилете си.

 

Не, не е лудост, щом те нараняват,

а влюбен си по-силно от преди.

Това са чувства нежни, туй си Ти -

те мигове прекрасни обещават.

 

Не ще останеш сам при мен. До края

ще бъда тук, дори да ме прогониш.

Щом думи сетни мигом ти отрониш,

ще литнем с теб на изток от безкрая...

 

© Яна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Елина, Мишо - благодаря ви Винаги ме отразявате!
  • Усетих полета към безкрая, Яна!
    Хубав стих, както винаги!
    Поздравления!
  • Поздрав и от мен, Яна!
  • Елена, Миночка, Нина, anjambman - огромно благодаря и много прегръдки, макар и само виртуални. Когато започнах да пиша това стихотворение изобщо нямах представа какво ще се получи накрая
  • Пърхаща нежност! Поздрав!
  • Много влюбено!Поздрав!
  • !
Предложения
: ??:??