На изток от безкрая
На изток от безкрая
На И. и на всички, които са самотни
Аз длани изранени ще заключа
и там ще се родиш от пепелта.
Дочувам, че живял си в самота,
без късче обич даже да получиш...
Не ме е страх да давам от сърцето си -
споделям онова, което имам.
И като феникс раждам се, умирам
и все по-леки чувствам аз крилете си.
Не, не е лудост, щом те нараняват,
а влюбен си по-силно от преди.
Това са чувства нежни, туй си Ти -
те мигове прекрасни обещават.
Не ще останеш сам при мен. До края
ще бъда тук, дори да ме прогониш.
Щом думи сетни мигом ти отрониш,
ще литнем с теб на изток от безкрая...
© Яна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Елина, Мишо - благодаря ви
Винаги ме отразявате! -
Усетих полета към безкрая, Яна!
Хубав стих, както винаги!
Поздравления! -
Поздрав и от мен, Яна!
-
Елена, Миночка, Нина, anjambman - огромно благодаря и много прегръдки, макар и само виртуални. Когато започнах да пиша това стихотворение изобщо нямах представа какво ще се получи накрая
-
Пърхаща нежност! Поздрав!
-
Много влюбено!Поздрав!
-
!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
