На изток от безкрая
На изток от безкрая
На И. и на всички, които са самотни
Аз длани изранени ще заключа
и там ще се родиш от пепелта.
Дочувам, че живял си в самота,
без късче обич даже да получиш...
Не ме е страх да давам от сърцето си -
споделям онова, което имам.
И като феникс раждам се, умирам
и все по-леки чувствам аз крилете си.
Не, не е лудост, щом те нараняват,
а влюбен си по-силно от преди.
Това са чувства нежни, туй си Ти -
те мигове прекрасни обещават.
Не ще останеш сам при мен. До края
ще бъда тук, дори да ме прогониш.
Щом думи сетни мигом ти отрониш,
ще литнем с теб на изток от безкрая...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
Винаги ме отразявате!
