23 июл. 2017 г., 10:14

На Изток от Рая, на реалността в края

1.7K 1 1

Далече, на Изток от Рая, 

на реалността в края, 

повярвай, си струва, 

да видиш картините, 

които Бог рисува...

житни поля - разлюляно безбрежни,

безкрайна синева с облаци - снежни,

вятър в листата - шепотно тих,

рекичка, лееща се като нежен стих,

старица, скръстила треперещи ръце,

ливада, огласяна от блеещи овце,

прашен път, виещ се на хоризонта в безкрая,

пеперуди, нежно пърхащи в ефирната омая,

небе, разсечено с щрих от самолетна следа,

изсушени чушки, висящи на пирон в греда...

... И някъде там, с изгрева на лъчите,

Бог се усмихва на дете през очите!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...