Далече, на Изток от Рая,
на реалността в края,
повярвай, си струва,
да видиш картините,
които Бог рисува...
житни поля - разлюляно безбрежни,
безкрайна синева с облаци - снежни,
вятър в листата - шепотно тих,
рекичка, лееща се като нежен стих,
старица, скръстила треперещи ръце,
ливада, огласяна от блеещи овце,
прашен път, виещ се на хоризонта в безкрая,
пеперуди, нежно пърхащи в ефирната омая,
небе, разсечено с щрих от самолетна следа,
изсушени чушки, висящи на пирон в греда...
... И някъде там, с изгрева на лъчите,
Бог се усмихва на дете през очите!
© Петър Всички права запазени