13 дек. 2014 г., 19:39

На жена ми

656 0 2

На жена ми

 

Някога ще тупна и готово.

Нишката ще изтъче последно сбогом.

Ще прочетат надгробно слово.

Ще свърши всичко на бегом.

 

Приятелите ми – ще се разбягат,

децата – малко ще скърбят,

колегите – ще се напрягат,

дали след мене не вървят.

 

Единствено при теб ще съм останал

и ще живея още дни,

недей – живота си нарамила,

за мен недий скърби.

 

Не заслужавам да ме жалиш

по християнски обичай,

недей и свещички да палиш,

а просто направи си чай.

 

Изпий го и си припомни

топлината ни през младостта,

там нейде в тези дни

умря за мен смъртта.

 

botyo

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Беров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много нестандартно, а аз харесвам нестандартните неща! Дано това, което си описал се случи след много много години, а дотогава да се радваш на любовта на твоята избраница!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...