botyo (Бойко Беров)
194 337
Dec 13, 2014, 7:39 PM

На жена ми 

  Poetry » Love
506 0 2

На жена ми

 

Някога ще тупна и готово.

Нишката ще изтъче последно сбогом.

Ще прочетат надгробно слово.

Ще свърши всичко на бегом.

 

Приятелите ми – ще се разбягат,

децата – малко ще скърбят,

колегите – ще се напрягат,

дали след мене не вървят.

 

Единствено при теб ще съм останал

и ще живея още дни,

недей – живота си нарамила,

за мен недий скърби.

 

Не заслужавам да ме жалиш

по християнски обичай,

недей и свещички да палиш,

а просто направи си чай.

 

Изпий го и си припомни

топлината ни през младостта,

там нейде в тези дни

умря за мен смъртта.

 

botyo

© Бойко Беров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много нестандартно, а аз харесвам нестандартните неща! Дано това, което си описал се случи след много много години, а дотогава да се радваш на любовта на твоята избраница!
  • !
Random works
: ??:??