На жена ми
На жена ми
Някога ще тупна и готово.
Нишката ще изтъче последно сбогом.
Ще прочетат надгробно слово.
Ще свърши всичко на бегом.
Приятелите ми – ще се разбягат,
децата – малко ще скърбят,
колегите – ще се напрягат,
дали след мене не вървят.
Единствено при теб ще съм останал
и ще живея още дни,
недей – живота си нарамила,
за мен недий скърби.
Не заслужавам да ме жалиш
по християнски обичай,
недей и свещички да палиш,
а просто направи си чай.
Изпий го и си припомни
топлината ни през младостта,
там нейде в тези дни
умря за мен смъртта.
botyo
© Бойко Беров All rights reserved.
Дано това, което си описал се случи след много много години, а дотогава да се радваш на любовта на твоята избраница! 
