На жена ми!
На жена ми!
Такава власт
над мене имаш,
че жалък роб
превръщам се в нощта,
макар кавгите ти
с мълчание да убивам,
пак не млъква
твоята уста!
При всеки опит
любовта си да докажа,
не трябва с теб
прозорците да мажа!
Не виждаш добротата,
напираща в душата.
Криеш си от мен снагата
и все търсиш си кавгата.
Но знай, любима моя,
че тъй интересно е за двама
и друга не ще ми трябва,
догде запалят ми тамяна!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены
