На жена ми!
Такава власт
над мене имаш,
че жалък роб
превръщам се в нощта,
макар кавгите ти
с мълчание да убивам,
пак не млъква
твоята уста!
При всеки опит
любовта си да докажа,
не трябва с теб
прозорците да мажа!
Не виждаш добротата,
напираща в душата.
Криеш си от мен снагата
и все търсиш си кавгата.
Но знай, любима моя,
че тъй интересно е за двама
и друга не ще ми трябва,
догде запалят ми тамяна!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
