На жена ми!
Такава власт
над мене имаш,
че жалък роб
превръщам се в нощта,
макар кавгите ти
с мълчание да убивам,
пак не млъква
твоята уста!
При всеки опит
любовта си да докажа,
не трябва с теб
прозорците да мажа!
Не виждаш добротата,
напираща в душата.
Криеш си от мен снагата
и все търсиш си кавгата.
Но знай, любима моя,
че тъй интересно е за двама
и друга не ще ми трябва,
догде запалят ми тамяна!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
