На кон                  

                          Девойка или войн летяла съм на кон?

                          Тъй питам често аз, извикала на глас.

                          А майката-земя в краката ми сама

                          разстила ми килим. Над мене свода син

                          ми праща звездна нощ. Истински разкош!

                          В ръцете ми юзда, над мене светлина.

                          Поглъщам въздух свеж и ражда се копнеж.

                          Усещам, кон под мен потръпва устремен –

                          напред в неспирен бяг, където търси бряг.

                          Пресичаме света повели памeтта...

                          Летят искри край мен от лудия подем -            

                          не можеш да се спреш във тоз водовъртеж,

                          че дар е мисълта-царица на света.

                          Натискам стремена под гривова вълна –

                          във буйния галоп, превърнати във сноп,

                          сме слели ний тела в летящата стрела.

                          А вътре в този сноп и паметта в галоп

                          препуска и шепти: ”На коня пак си ти.”

                         Не знам дали войник или момински лик

                         ме следва до сега, пришпорил все така

                         дори крилат Пегас, на който яздя аз,

                         но сигурно го знам, че все била съм там.