5.09.2014 г., 23:58

На кон

577 0 2

                                                    На кон                  

 

                         

                         

                          Девойка или войн летяла съм на кон?

                          Тъй питам често аз, извикала на глас.

                          А майката-земя в краката ми сама

                          разстила ми килим. Над мене свода син

                          ми праща звездна нощ. Истински разкош!

 

                          В ръцете ми юзда, над мене светлина.

                          Поглъщам въздух свеж и ражда се копнеж.

                          Усещам, кон под мен потръпва устремен –

                          напред в неспирен бяг, където търси бряг.

                          Пресичаме света повели памeтта...

                          

                          Летят искри край мен от лудия подем -            

                          не можеш да се спреш във тоз водовъртеж,

                          че дар е мисълта-царица на света.

                          Натискам стремена под гривова вълна –

                          във буйния галоп, превърнати във сноп,

                          сме слели ний тела в летящата стрела.

                          А вътре в този сноп и паметта в галоп

                          препуска и шепти: ”На коня пак си ти.”

                         

                         Не знам дали войник или момински лик

                         ме следва до сега, пришпорил все така

                         дори крилат Пегас, на който яздя аз,

                         но сигурно го знам, че все била съм там.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...