5.09.2014 г., 23:58 ч.

На кон 

  Поезия » Философска
439 0 2
На кон
Девойка или войн летяла съм на кон?
Тъй питам често аз, извикала на глас.
А майката-земя в краката ми сама
разстила ми килим. Над мене свода син
ми праща звездна нощ. Истински разкош!
В ръцете ми юзда, над мене светлина.
Поглъщам въздух свеж и ражда се копнеж.
Усещам, кон под мен потръпва устремен –
напред в неспирен бяг, където търси бряг.
Пресичаме света повели памeтта...
Летят искри край мен от лудия подем - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Предложения
: ??:??