limeruna (Йоана)
565 3355
1 дек. 2020 г., 18:56

На кораба на илюзията 

  Поэзия » Любовная, Другая
483 7 7

 

На кораба на илюзията

 

В ръцете ти звездите оживяват.

В прегръдките ти рядко се страхувам.

Понякога не виждам топлината.

Сърцата ни са тънки като струни,

 

достъпни само тайничко в душата,

харесвани единствено от вени,

артерии и малки капиляри,

вълни от въздух, време и промени.

 

Усещам красотата на луната.

Докосвам те през пелена от спомен.

Но облак лесно влюбва се във вятър,

забрави ли за всичките си форми, 

 

и в късна вечер просто полудявам, 

понякога си мисля, че е краят,

настъпила ръба, развиделявам,

а нотите по нощници се каят.

 

Сънят е много странен и неясен.

Събуждаш ме отново и отново.

Подрежда светлината крехки вази

преди в небе сълзите да зарови.

 

И казваш колко нежна съм и чиста,

дори ме виждаш някак съвършена.

Но знаеш, че съм мъничко мънисто,

а не луна, звезда или вселена.

 

И знаеш колко много съм безсилна.

Но пак ми казваш колко съм прекрасна.

Превръщаш в пламък нощното мастило.

Страхувам се, но пътят ми е ясен.

 

Надеждите за бъдеще поливам, 

самата аз - безсилна да порасна. 

В ръцете ти до болка се развивам. 

Измислям те по-нежен и опасен. 

 

Свободен от оковите на смисли. 

Издишал пак проблясъци към рая. 

И въздухът, лимонен, свеж и кисел

най-радостни сърцата ни извайва. 

 


 

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви!
  • Харесах.
    Поздравявам те.
  • Днес случих на влюбени послания...
    Страхотно време за любов е днес!
    И виждам в очите им страдание
    и нито дума за изгоден интерес!👏
  • Браво, Йоана! Отдавна не те бях чела, но виждам едно чутовно израстване!
  • Поздравления, Йоана! Чудесна поезия!
  • Прекрасно!
  • За пръв път ми се случва да се влюбя в стихотворение. Може би защото е изваяно толкова изящно от заглавието до финала. Уникална поетика:

    "Усещам красотата на луната.
    Докосвам те през пелена от спомен.
    Но облак лесно влюбва се във вятър,
    забрави ли за всичките си форми,

    и в късна вечер просто полудявам,
    понякога си мисля, че е краят,
    настъпила ръба, развиделявам,
    а нотите по нощници се каят."

    Пред нея мога само да замълча и да се уча на поезия от авторката й!
Предложения
: ??:??