На косъм

20 нояб. 2015 г., 23:52

Поэзия » Гражданская

997 0 3

На косъм

Хасане!
Баща ми се казва Иван.
Христос ми е пътят към Бога.
От мойте деди този път е избран,
друг път да поискам - не мога!

Дедите на твоя баща Мохамед
последваха в пътя нагоре.
Светът е голям, пътищата - безчет
и всички към Него ни водят.

Но кой точно нашите пътища сви
и върза на Гордиев възел?
Не знам. Ние, братко, сме само (уви!)
парченца в вселенския пъзел!

Аз знам, че е свестен баща ми Иван,
децата му, внуците - също!
Това, че баща ти се казва Хасан,
не те прави лош! Нито мръсен!

И враг не те прави това, че вовек
по пътя различен ще крачиш!
И ти душа носиш. И ти си човек.
Но аз също толкова знача!

Дано този зов да е чут и разбран!
Че тук сме на косъм от снощи
да станат курбан и Иван, и Хасан!

А Бог горе - Бог да го пpóсти!