3 мая 2024 г., 15:31  

На кръста

680 1 5

                                        На кръста                                                                                   (на Иисус Христос)

 

 

Пак прикован на кръста гледаш нази,

изпълнени с омраза сме един към друг

и кой човек от нас твоите закони спази,

живота промени ни, живот в омагьосан кръг!

 

Но има хора които още носят те в душа

и доброто в тях е повече от лошото.

Те вярват в Теб Господи и твоите дела

и славят името Ти, сторвайки на друг Добро.

 

А Ти ни гледаш тъжен от синьото небе,

на хората обикновенни живота, тегобата!

И  сълзите ти едри капки дъжд за майка и дете

не за добър живот а за хляба ни е борбата!

 

А сребролюбци има много, ти ги знаеш,

на всичко са готови те за много пара'.

Как са ги спечелили парите ще узнаеш

и всеки ще поеме при теб своята вина!

 

А аз пак ще славя името ти в рими

и ще ти благодаря за дарбата от сърце.

Ще разказвам за теб истории значими,

за да покълне семето и в голям и в дете!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...