19 сент. 2007 г., 10:56

На кутийката в ръцете

1K 0 2
На кутийката
в ръцете

отвъд спомена,
дървените кутийки,
помен и спомен
за опадалата младост
във есен, нейното семе
вятърът другаде отнесъл.
Мирис на предишност,
на посят плод у детето,
на песен от птица отприщена,
обгърнати, ние
потапяме се в сладост,
носеща мириса на предишните ни години.
И това е само защото
в ръцете
нашата кутийка
дървена
държиме.


18.09.2007 г.

С любов към спомените, носили на всички ни щастие и нерадост, с усмивка, защото са се случили на всички нас!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андромеда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...