Addien (Андромеда) Addien (Андромеда)
1 26
Sep 19, 2007, 10:56 AM

На кутийката в ръцете

  Poetry
1K 0 2
На кутийката
в ръцете

отвъд спомена,
дървените кутийки,
помен и спомен
за опадалата младост
във есен, нейното семе
вятърът другаде отнесъл.
Мирис на предишност,
на посят плод у детето,
на песен от птица отприщена,
обгърнати, ние
потапяме се в сладост,
носеща мириса на предишните ни години.
И това е само защото
в ръцете
нашата кутийка
дървена
държиме.


18.09.2007 г.

С любов към спомените, носили на всички ни щастие и нерадост, с усмивка, защото са се случили на всички нас!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андромеда All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0