На лекаря, с любов!
...
Скривах се в устни затворени,
примитивна усмивка...
Прикривах поредната болка
с очи неглижирани, примирени...
И трая си в предразсъдъци,
мнителност, неубеждения...
Загубих си времето в глупави размишления...
Но ето – проблясък в тунела
на личното си прозрение,
живея, дишам, храня надежда,
движа доверие...
Усмивката грее,
обичам живота... душата ми пее...
Благодаря!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Генева Все права защищены
