На лекаря, с любов!
...
Скривах се в устни затворени,
примитивна усмивка...
Прикривах поредната болка
с очи неглижирани, примирени...
И трая си в предразсъдъци,
мнителност, неубеждения...
Загубих си времето в глупави размишления...
Но ето – проблясък в тунела
на личното си прозрение,
живея, дишам, храня надежда,
движа доверие...
Усмивката грее,
обичам живота... душата ми пее...
Благодаря!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Генева Всички права запазени
