...
Скривах се в устни затворени,
примитивна усмивка...
Прикривах поредната болка
с очи неглижирани, примирени...
И трая си в предразсъдъци,
мнителност, неубеждения...
Загубих си времето в глупави размишления...
Но ето – проблясък в тунела
на личното си прозрение,
живея, дишам, храня надежда,
движа доверие...
Усмивката грее,
обичам живота... душата ми пее...
Благодаря!
© Красимира Генева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
