5 окт. 2015 г., 17:45

На летището

556 1 0

На летището...

На летището..


И ето тук съм сега.
Чакам приятелката любима.
А други майка, баща
да се завърнат в милата ни родина.
 

И си мисля колко е жалко
и колко тъжно все да ги няма.
Да са тук само за малко,
а после отново да бягат.
 

Там да са винаги чужди.
Да копнеят за българска реч.
Да се чувстват винаги нужди,
но на някой, който е много далеч.
 

Да се трудят и да са все уморени.
А вечер да чакат да чуят гласа ни.
Да ни махат с ръце наранени.
И все да бъдат в сърцата ни и в ума ни.
 

И ето я тук и сега.
Любимата приятелка тича да ме прегърне.
Разтварям обятия и с усмивката на уста
си казвам "Колко е хубаво да се завърнеш."

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рали Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...