На летището...

На летището..

И ето тук съм сега.
Чакам приятелката любима.
А други майка, баща
да се завърнат в милата ни родина.
 

И си мисля колко е жалко
и колко тъжно все да ги няма.
Да са тук само за малко,
а после отново да бягат.
 

Там да са винаги чужди.
Да копнеят за българска реч.
Да се чувстват винаги нужди,
но на някой, който е много далеч.
 

Да се трудят и да са все уморени.
А вечер да чакат да чуят гласа ни.
Да ни махат с ръце наранени.
И все да бъдат в сърцата ни и в ума ни.
 

И ето я тук и сега.
Любимата приятелка тича да ме прегърне.
Разтварям обятия и с усмивката на уста
си казвам "Колко е хубаво да се завърнеш."