Oct 5, 2015, 5:45 PM

На летището

  Poetry
557 1 0

На летището...

На летището..


И ето тук съм сега.
Чакам приятелката любима.
А други майка, баща
да се завърнат в милата ни родина.
 

И си мисля колко е жалко
и колко тъжно все да ги няма.
Да са тук само за малко,
а после отново да бягат.
 

Там да са винаги чужди.
Да копнеят за българска реч.
Да се чувстват винаги нужди,
но на някой, който е много далеч.
 

Да се трудят и да са все уморени.
А вечер да чакат да чуят гласа ни.
Да ни махат с ръце наранени.
И все да бъдат в сърцата ни и в ума ни.
 

И ето я тук и сега.
Любимата приятелка тича да ме прегърне.
Разтварям обятия и с усмивката на уста
си казвам "Колко е хубаво да се завърнеш."

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рали All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...