18 нояб. 2014 г., 12:30

На лунна светлина

1.3K 0 1

Нощ е, студена. 

А ние с тебе само двама бяхме. 

Впили се един във друг.

Като цигарен дим, дъхът ни се извиваше в студената нощ.

 

Под открито небе.

Тела горещи, преплитаха се.

Мисли мръсни, опитаха се. 

Но сладостта не беше в това,

А в мига.

Аз, ти.

Сами сред света, сред пустошта.

В нощта. 

 

Сладостта от прегръдките ти, все още усещам.

Медените устни, 

бедра целуваха.

А езикът ти,

беше навсякъде. 

 

Еротика сред дивото, неизвестното. 

Нежни ласки. Неутолими страсти.

 

Кожа като карамел. Целувах. На лунна светлина. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Въображение Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...