21 нояб. 2007 г., 21:39

На любовта 

  Поэзия » Любовная
753 0 3
Защо те виждам толкова неясна,
защо изчезваш, скрита в сянка и мъгли?
Защо блестиш и после пак угасваш,
ти, нежна стихия, окъпана в сълзи...

Защо ми липсваш, а не искам да те върна,
защо с ръка закривам тъжни си очи?
Защо те моля, та пак от тебе поглед да извърна,
загубила последните останали мечти...

Не чувствам нищо, сега дори и болката не наранява,
не оставя даже и мънички следи!
Мигът безкраен сърцето вледенява
и то спира да обича и спира да боли...

© Десислава Танева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??