Nov 21, 2007, 9:39 PM

На любовта 

  Poetry » Love
754 0 3
Защо те виждам толкова неясна,
защо изчезваш, скрита в сянка и мъгли?
Защо блестиш и после пак угасваш,
ти, нежна стихия, окъпана в сълзи...

Защо ми липсваш, а не искам да те върна,
защо с ръка закривам тъжни си очи?
Защо те моля, та пак от тебе поглед да извърна,
загубила последните останали мечти...

Не чувствам нищо, сега дори и болката не наранява,
не оставя даже и мънички следи!
Мигът безкраен сърцето вледенява
и то спира да обича и спира да боли...

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??