9 июл. 2008 г., 19:39

На М.

1.2K 0 14

Научи ме да събирам спомени -

понякога ми трябва красота.

Понякога очите ми отворени

се блъскат в някаква стена.

 

Аз трябва да открия себе си -

не търся брод към вечността.

В ръцете си държиме празни свещници,

а мен ми трябва светлина!

 

И мия в нощ жестоки думи,

за да е чисто утрото в деня,

за да позная пътя помежду ни,

затуй ми трябва топлина.

 

Научи ме да обичам спомени -

понякога ми трябва радостта,

понякога сами мечти прогонени

се връщат, за да помълчат.

 

       март'07

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Янакиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много фина, много нежна мъжка лирика! поздравления!
  • Чудесно единство между форма и съдържание!Поздравявам те!
  • "Всичко е мигновено, всичко преминава,
    това, което премине, остава мило"

    Пушкин
  • И мия в нощ жестоки думи,
    за да е чисто утрото в деня...

    Дано да успяваш, че жестоките думи не се отмиват.
    Поздрави, много хубав стих!

  • "В ръцете си държиме празни свещници,
    а мен ми трябва светлина!"

    Великолепен стих! Прегръдки от мен

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...