Научи ме да събирам спомени -
понякога ми трябва красота.
Понякога очите ми отворени
се блъскат в някаква стена.
Аз трябва да открия себе си -
не търся брод към вечността.
В ръцете си държиме празни свещници,
а мен ми трябва светлина!
И мия в нощ жестоки думи,
за да е чисто утрото в деня,
за да позная пътя помежду ни,
затуй ми трябва топлина.
Научи ме да обичам спомени -
понякога ми трябва радостта,
понякога сами мечти прогонени
се връщат, за да помълчат.
март'07
© Венцислав Янакиев Всички права запазени