6 сент. 2006 г., 16:21

На майка ми

1.1K 0 24
Майко, там някой плаче.
Не сине - вятърът трепти върху стъклата.
Майко, какъв е този нежен глас?
Не сине - това е само малък нощен валс.
Майко, вратата е отворена.
И някой е на прага обвит със тъмно наметало.
Мълчание.
Къде си, мамо?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божидар Пангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Охохохо, как се е изплъзнало от погледа ми това произведение на ....."изкуството"
    На първо място в очите ми се наби логическата непоследователност, демонстрирана от автора. Не мисля, че майката има психически отклонения, че да отговаря "Не сине - това е само малък нощен валс." на зададен въпрос(също толкова адекватен) "Майко, какъв е този нежен глас?"
    Надявам се, че не е визирано някакво малцинствено семейство с ниска култура на изказване и мислене, защото това е дискриминация.
    Доколкото съм чувал, целта на изкуството, в частност поезията, е да въздейства на свръхсетивно емоционално ниво. Това произведение буди в мен само съжаление. Към, малоумните лирически герои(с отклониения в развитието си) и към автора.
    Според мен подобни произведения могат само да накърнят и досвалят морала на нацията. Подобни учат на безотговорност и свободия. Това е срамота.
  • Извинявам се за закъснелия коментар, но персоната на Божидар ме заинтригува и реших да прочета най-високо оцененото му стихотворение.
    От уважение към всички, които са го оценили няма да дам своята оценка, защото ще разваля хубавата кръгла шестица. Аз лично, казвам го най-чистосърдечно, не виждам философски или естетически смисъл в даденото произведение. Авторът е опитал да пресъздаде някаква ..интрига (?), успешно, но липсват както художествени качества, така и чисто идейно-смислови такива.
  • Ласка -Благодаря - по-доброто е споделената тишина....
  • Много силен стих!
  • Анета - съпреживяването на едни думи, вече само по-себе си е нещо ново,
    нов стих. Благодаря.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...