6.09.2006 г., 16:21

На майка ми

1.1K 0 24
Майко, там някой плаче.
Не сине - вятърът трепти върху стъклата.
Майко, какъв е този нежен глас?
Не сине - това е само малък нощен валс.
Майко, вратата е отворена.
И някой е на прага обвит със тъмно наметало.
Мълчание.
Къде си, мамо?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Пангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Охохохо, как се е изплъзнало от погледа ми това произведение на ....."изкуството"
    На първо място в очите ми се наби логическата непоследователност, демонстрирана от автора. Не мисля, че майката има психически отклонения, че да отговаря "Не сине - това е само малък нощен валс." на зададен въпрос(също толкова адекватен) "Майко, какъв е този нежен глас?"
    Надявам се, че не е визирано някакво малцинствено семейство с ниска култура на изказване и мислене, защото това е дискриминация.
    Доколкото съм чувал, целта на изкуството, в частност поезията, е да въздейства на свръхсетивно емоционално ниво. Това произведение буди в мен само съжаление. Към, малоумните лирически герои(с отклониения в развитието си) и към автора.
    Според мен подобни произведения могат само да накърнят и досвалят морала на нацията. Подобни учат на безотговорност и свободия. Това е срамота.
  • Извинявам се за закъснелия коментар, но персоната на Божидар ме заинтригува и реших да прочета най-високо оцененото му стихотворение.
    От уважение към всички, които са го оценили няма да дам своята оценка, защото ще разваля хубавата кръгла шестица. Аз лично, казвам го най-чистосърдечно, не виждам философски или естетически смисъл в даденото произведение. Авторът е опитал да пресъздаде някаква ..интрига (?), успешно, но липсват както художествени качества, така и чисто идейно-смислови такива.
  • Ласка -Благодаря - по-доброто е споделената тишина....
  • Много силен стих!
  • Анета - съпреживяването на едни думи, вече само по-себе си е нещо ново,
    нов стих. Благодаря.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...