6.09.2006 г., 16:21

На майка ми

1.1K 0 24
Майко, там някой плаче.
Не сине - вятърът трепти върху стъклата.
Майко, какъв е този нежен глас?
Не сине - това е само малък нощен валс.
Майко, вратата е отворена.
И някой е на прага обвит със тъмно наметало.
Мълчание.
Къде си, мамо?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Пангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Охохохо, как се е изплъзнало от погледа ми това произведение на ....."изкуството"
    На първо място в очите ми се наби логическата непоследователност, демонстрирана от автора. Не мисля, че майката има психически отклонения, че да отговаря "Не сине - това е само малък нощен валс." на зададен въпрос(също толкова адекватен) "Майко, какъв е този нежен глас?"
    Надявам се, че не е визирано някакво малцинствено семейство с ниска култура на изказване и мислене, защото това е дискриминация.
    Доколкото съм чувал, целта на изкуството, в частност поезията, е да въздейства на свръхсетивно емоционално ниво. Това произведение буди в мен само съжаление. Към, малоумните лирически герои(с отклониения в развитието си) и към автора.
    Според мен подобни произведения могат само да накърнят и досвалят морала на нацията. Подобни учат на безотговорност и свободия. Това е срамота.
  • Извинявам се за закъснелия коментар, но персоната на Божидар ме заинтригува и реших да прочета най-високо оцененото му стихотворение.
    От уважение към всички, които са го оценили няма да дам своята оценка, защото ще разваля хубавата кръгла шестица. Аз лично, казвам го най-чистосърдечно, не виждам философски или естетически смисъл в даденото произведение. Авторът е опитал да пресъздаде някаква ..интрига (?), успешно, но липсват както художествени качества, така и чисто идейно-смислови такива.
  • Ласка -Благодаря - по-доброто е споделената тишина....
  • Много силен стих!
  • Анета - съпреживяването на едни думи, вече само по-себе си е нещо ново,
    нов стих. Благодаря.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...