6 sept 2006, 16:21

На майка ми

  Poesía
1.1K 0 24
Майко, там някой плаче.
Не сине - вятърът трепти върху стъклата.
Майко, какъв е този нежен глас?
Не сине - това е само малък нощен валс.
Майко, вратата е отворена.
И някой е на прага обвит със тъмно наметало.
Мълчание.
Къде си, мамо?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидар Пангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Охохохо, как се е изплъзнало от погледа ми това произведение на ....."изкуството"
    На първо място в очите ми се наби логическата непоследователност, демонстрирана от автора. Не мисля, че майката има психически отклонения, че да отговаря "Не сине - това е само малък нощен валс." на зададен въпрос(също толкова адекватен) "Майко, какъв е този нежен глас?"
    Надявам се, че не е визирано някакво малцинствено семейство с ниска култура на изказване и мислене, защото това е дискриминация.
    Доколкото съм чувал, целта на изкуството, в частност поезията, е да въздейства на свръхсетивно емоционално ниво. Това произведение буди в мен само съжаление. Към, малоумните лирически герои(с отклониения в развитието си) и към автора.
    Според мен подобни произведения могат само да накърнят и досвалят морала на нацията. Подобни учат на безотговорност и свободия. Това е срамота.
  • Извинявам се за закъснелия коментар, но персоната на Божидар ме заинтригува и реших да прочета най-високо оцененото му стихотворение.
    От уважение към всички, които са го оценили няма да дам своята оценка, защото ще разваля хубавата кръгла шестица. Аз лично, казвам го най-чистосърдечно, не виждам философски или естетически смисъл в даденото произведение. Авторът е опитал да пресъздаде някаква ..интрига (?), успешно, но липсват както художествени качества, така и чисто идейно-смислови такива.
  • Ласка -Благодаря - по-доброто е споделената тишина....
  • Много силен стих!
  • Анета - съпреживяването на едни думи, вече само по-себе си е нещо ново,
    нов стих. Благодаря.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...