Теб те помня все нежна и бяла,
слънце пробило облаците сиви...
Първото свидно лице, което бях видяла,
помня как на татко казваше "Мили...
... виж малкото, розово вързопче,
не е ли най-прекрасно в този свят!"
Аз бях малкото слънчево снопче,
с което направи баща ми по-богат!
И помня как с приведена глава
ти бдеше над моят сън неспокоен...
За да поникна като младата трева,
от къде намери сили да си все така неуморна? ...