26 сент. 2005 г., 15:43

На майка ми

1.4K 1 7
Родила си ме в нощен час потаен -
със болка съм дошла на този свят
и грижите от този миг безкраен
в живота ти са сторили обрат.

Ти ден и нощ за мене се тревожиш -
косата ти от мен се посребри,
със болките ми плачеш и не можеш
от лошото в света да ме спасиш.

Но ти възпита всичко в мен красиво,
научи ме на много доброта
и всяка моя тайна мълчаливо
запазваше във своята душа.

Затуй пред тебе мълком коленича,
за всичко, със което ме дари
и за това, че много ме обичаш
сърцето ми сега благодари!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дорика Цачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...