На майка ми
Родила си ме в нощен час потаен -
със болка съм дошла на този свят
и грижите от този миг безкраен
в живота ти са сторили обрат.
Ти ден и нощ за мене се тревожиш -
косата ти от мен се посребри,
със болките ми плачеш и не можеш
от лошото в света да ме спасиш.
Но ти възпита всичко в мен красиво,
научи ме на много доброта
и всяка моя тайна мълчаливо
запазваше във своята душа.
Затуй пред тебе мълком коленича,
за всичко, със което ме дари
и за това, че много ме обичаш
сърцето ми сега благодари!
със болка съм дошла на този свят
и грижите от този миг безкраен
в живота ти са сторили обрат.
Ти ден и нощ за мене се тревожиш -
косата ти от мен се посребри,
със болките ми плачеш и не можеш
от лошото в света да ме спасиш.
Но ти възпита всичко в мен красиво,
научи ме на много доброта
и всяка моя тайна мълчаливо
запазваше във своята душа.
Затуй пред тебе мълком коленича,
за всичко, със което ме дари
и за това, че много ме обичаш
сърцето ми сега благодари!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дорика Цачева Всички права запазени
