26.09.2005 г., 15:43 ч.

На майка ми 

  Поезия
1156 1 7
Родила си ме в нощен час потаен -
със болка съм дошла на този свят
и грижите от този миг безкраен
в живота ти са сторили обрат.

Ти ден и нощ за мене се тревожиш -
косата ти от мен се посребри,
със болките ми плачеш и не можеш
от лошото в света да ме спасиш.

Но ти възпита всичко в мен красиво,
научи ме на много доброта
и всяка моя тайна мълчаливо
запазваше във своята душа.

Затуй пред тебе мълком коленича,
за всичко, със което ме дари
и за това, че много ме обичаш
сърцето ми сега благодари!

© Дорика Цачева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??