На майка ми
На майка ми
С обич, Мамо...
От очите ти
пепел е рукнала,
майчице.
Пепелни струи
на мътни любови.
Плачат очите.
Но непреклонен е
взорът –
опарен до синьо
дъх на простора ми.
Бели клетви
тихо ми прошепни
в тъмното,
черни благословии
с любов избродирай.
И накрая,
преди да са секнали
сълзите,
обич бодлива
в сърцето наливай ми...
С устни –
цъфнали есенни макове –
ще положа
в дланта ти въздишката
тежка...
И със сълзи
от теб ще поискам
отново
прошка за моите
бъдещи грешки.
/С обич и на всички жени и майки от сайта.../
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елмира Митева Все права защищены
