28 мар. 2018 г., 16:03

На майка ми

941 0 0

Букет си ми набрала, мамо,

от твойте дъхави цветя,

да знаеш как се радвам само,

че в ръцете си твоята любов държа.

 

С ухание на пролет и кокиче,

окъпани от утринна роса

о, как се радва твоето момиче,

по бузата се стича и една сълза.

 

Те чакала си, мамо, прага да прескоча,

в очите ти да блесне светлина,

от огъня запален, в твоите зеници

да пламне обич в моята душа.

 

Ще поседим на пейката във двора,

ще подържим ръцете си в едно,

че ти си , майко моята опора,

че бдяла си над моето легло.

 

Набръчкал е лицето ти живота,

косите ти посипал със сребро,

но погледът е същият, изгарящ,

потъвам в него и ще се стопя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Брайнова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...