Mar 28, 2018, 4:03 PM

На майка ми

  Poetry » Other
925 0 0

Букет си ми набрала, мамо,

от твойте дъхави цветя,

да знаеш как се радвам само,

че в ръцете си твоята любов държа.

 

С ухание на пролет и кокиче,

окъпани от утринна роса

о, как се радва твоето момиче,

по бузата се стича и една сълза.

 

Те чакала си, мамо, прага да прескоча,

в очите ти да блесне светлина,

от огъня запален, в твоите зеници

да пламне обич в моята душа.

 

Ще поседим на пейката във двора,

ще подържим ръцете си в едно,

че ти си , майко моята опора,

че бдяла си над моето легло.

 

Набръчкал е лицето ти живота,

косите ти посипал със сребро,

но погледът е същият, изгарящ,

потъвам в него и ще се стопя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Брайнова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...