28 mar 2018, 16:03

На майка ми

  Poesía » Otra
940 0 0

Букет си ми набрала, мамо,

от твойте дъхави цветя,

да знаеш как се радвам само,

че в ръцете си твоята любов държа.

 

С ухание на пролет и кокиче,

окъпани от утринна роса

о, как се радва твоето момиче,

по бузата се стича и една сълза.

 

Те чакала си, мамо, прага да прескоча,

в очите ти да блесне светлина,

от огъня запален, в твоите зеници

да пламне обич в моята душа.

 

Ще поседим на пейката във двора,

ще подържим ръцете си в едно,

че ти си , майко моята опора,

че бдяла си над моето легло.

 

Набръчкал е лицето ти живота,

косите ти посипал със сребро,

но погледът е същият, изгарящ,

потъвам в него и ще се стопя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Брайнова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....