Букет си ми набрала, мамо,
от твойте дъхави цветя,
да знаеш как се радвам само,
че в ръцете си твоята любов държа.
С ухание на пролет и кокиче,
окъпани от утринна роса
о, как се радва твоето момиче,
по бузата се стича и една сълза.
Те чакала си, мамо, прага да прескоча,
в очите ти да блесне светлина,
от огъня запален, в твоите зеници
да пламне обич в моята душа.
Ще поседим на пейката във двора,
ще подържим ръцете си в едно,
че ти си , майко моята опора,
че бдяла си над моето легло.
Набръчкал е лицето ти живота,
косите ти посипал със сребро,
но погледът е същият, изгарящ,
потъвам в него и ще се стопя.
© Стефка Брайнова Todos los derechos reservados