На малки глътки
Бе с панталон. Макар и нетипично,
прикриваше високите бедра.
Гърдите ù?! Гърдите ù - прилични,
родопска къща на скала!
Криле на птица - веждите извити.
Лицето ù - разцъфнал слънчоглед.
Във изгрева се къпеха косите ù.
На устните ù - бе поляна с мед!
Прекрасни пръсти, недокоснали годините.
Изящно-скромно обеца виси,
а между ключиците, там, във синьото,
сърце на птица влюбена тупти.
Кафенце с лед и черен чай за мене.
С очи, с очи сърцата си пробихме.
Хвърчилки нежни ни отрони кленът.
На малки глътки двамата се пихме.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
