Mar 10, 2009, 8:22 AM

На малки глътки

  Poetry » Love
1.1K 0 31

Бе с панталон. Макар и нетипично,

прикриваше високите бедра.

Гърдите ù?! Гърдите ù - прилични,

родопска къща на скала!

 

Криле на птица - веждите извити.

Лицето ù - разцъфнал слънчоглед.

Във изгрева се къпеха косите ù.

На устните ù - бе поляна с мед!

 

Прекрасни пръсти, недокоснали годините.

Изящно-скромно обеца виси,

а между ключиците, там, във синьото,

сърце на птица влюбена тупти.

 

Кафенце с лед и черен чай за мене.

С очи, с очи сърцата си пробихме.

Хвърчилки нежни ни отрони кленът.

На малки глътки двамата се пихме.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • То отдавна беше, Месечинке...Тъй е като надзърташ един път месечно целолико! Прегръдка от Зем ,Чаровнице!
  • Лелеее! Каква пролетна тръпка те е разтърсила, Зем! Дай, Боже, целогодишна да е! Поздрав за страхотното стихотворение!И...весел Гергьовден!
  • Тя още е красива жена, Диде!Зем.
  • Невероятно красиво...
  • Благодаря ви момичета, че сте били тук! Зем.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...