Mar 10, 2009, 8:22 AM

На малки глътки

  Poetry » Love
1.1K 0 31

Бе с панталон. Макар и нетипично,

прикриваше високите бедра.

Гърдите ù?! Гърдите ù - прилични,

родопска къща на скала!

 

Криле на птица - веждите извити.

Лицето ù - разцъфнал слънчоглед.

Във изгрева се къпеха косите ù.

На устните ù - бе поляна с мед!

 

Прекрасни пръсти, недокоснали годините.

Изящно-скромно обеца виси,

а между ключиците, там, във синьото,

сърце на птица влюбена тупти.

 

Кафенце с лед и черен чай за мене.

С очи, с очи сърцата си пробихме.

Хвърчилки нежни ни отрони кленът.

На малки глътки двамата се пихме.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • То отдавна беше, Месечинке...Тъй е като надзърташ един път месечно целолико! Прегръдка от Зем ,Чаровнице!
  • Лелеее! Каква пролетна тръпка те е разтърсила, Зем! Дай, Боже, целогодишна да е! Поздрав за страхотното стихотворение!И...весел Гергьовден!
  • Тя още е красива жена, Диде!Зем.
  • Невероятно красиво...
  • Благодаря ви момичета, че сте били тук! Зем.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...