На малки глътки
Бе с панталон. Макар и нетипично,
прикриваше високите бедра.
Гърдите ù?! Гърдите ù - прилични,
родопска къща на скала!
Криле на птица - веждите извити.
Лицето ù - разцъфнал слънчоглед.
Във изгрева се къпеха косите ù.
На устните ù - бе поляна с мед!
Прекрасни пръсти, недокоснали годините.
Изящно-скромно обеца виси,
а между ключиците, там, във синьото,
сърце на птица влюбена тупти.
Кафенце с лед и черен чай за мене.
С очи, с очи сърцата си пробихме.
Хвърчилки нежни ни отрони кленът.
На малки глътки двамата се пихме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
