20 февр. 2017 г., 23:08

На малкото паяче

555 2 6

В кръговрат на следите,

докато видим ябълков цвят

и наши звезди.

Докато те залюлея на люлка,

прошепна те в стих.

Докато се срежа на светлото

и прокърви,

до последния изгрев

ще си палим светулки

и ще стъпваме в необятното.

Безрезултатно ли?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • В кръговрата на следите неизбежно ще стъпим в необятното.Може би там са и светулките?
    Поздрав!
  • Мммм..., прекрасно..., Вие сте рядко талантлив поет...!!!
    "Докато те залюлея на люлка,
    и прошепна те в стих."
  • Нежно и красиво! Поздрави!
  • Наистина на подобна нежност си способна единствено ти, Йоана. Тя непрестанно се въплътява в творбите ти. И този така неочакван риторичен въпрос накрая. Един истински лупинг - оригинален и красноречив. Поздравявам те!
  • Йоана,такава дълбока замечтаност, нежност,проникновение и романтика няма как да бъдат безрезултатни... Запечатах си светулките и ябълковият цвят.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...