Feb 20, 2017, 11:08 PM

На малкото паяче

  Poetry
548 2 6

В кръговрат на следите,

докато видим ябълков цвят

и наши звезди.

Докато те залюлея на люлка,

прошепна те в стих.

Докато се срежа на светлото

и прокърви,

до последния изгрев

ще си палим светулки

и ще стъпваме в необятното.

Безрезултатно ли?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • В кръговрата на следите неизбежно ще стъпим в необятното.Може би там са и светулките?
    Поздрав!
  • Мммм..., прекрасно..., Вие сте рядко талантлив поет...!!!
    "Докато те залюлея на люлка,
    и прошепна те в стих."
  • Нежно и красиво! Поздрави!
  • Наистина на подобна нежност си способна единствено ти, Йоана. Тя непрестанно се въплътява в творбите ти. И този така неочакван риторичен въпрос накрая. Един истински лупинг - оригинален и красноречив. Поздравявам те!
  • Йоана,такава дълбока замечтаност, нежност,проникновение и романтика няма как да бъдат безрезултатни... Запечатах си светулките и ябълковият цвят.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...