20 feb 2017, 23:08

На малкото паяче

  Poesía
554 2 6

В кръговрат на следите,

докато видим ябълков цвят

и наши звезди.

Докато те залюлея на люлка,

прошепна те в стих.

Докато се срежа на светлото

и прокърви,

до последния изгрев

ще си палим светулки

и ще стъпваме в необятното.

Безрезултатно ли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В кръговрата на следите неизбежно ще стъпим в необятното.Може би там са и светулките?
    Поздрав!
  • Мммм..., прекрасно..., Вие сте рядко талантлив поет...!!!
    "Докато те залюлея на люлка,
    и прошепна те в стих."
  • Нежно и красиво! Поздрави!
  • Наистина на подобна нежност си способна единствено ти, Йоана. Тя непрестанно се въплътява в творбите ти. И този така неочакван риторичен въпрос накрая. Един истински лупинг - оригинален и красноречив. Поздравявам те!
  • Йоана,такава дълбока замечтаност, нежност,проникновение и романтика няма как да бъдат безрезултатни... Запечатах си светулките и ябълковият цвят.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...